Преди няколко години бях на зелено училище в планината. След дълго и изморително пътуване - прекосихме почти цяла България - от града край Дунава до Рила, сменяйки няколко превозни средства - колите на родителите, влак и автобус, най-после стигнахме Белица
Пътят навлизаше дълбоко в планината. Отляво се виеше бърза планинска рекичка, а отдясно се издигаше стена от борове. Нямаше и следа от човешко присъствие и имахме чувството ,че сме герои в някой от филмите за Голямата стъпка. Изведнъж пред нас изникна хотелът. Струваше ни се, че това е единствената сграда в цялата планина.

Нашето пътуване завърши, но приключенията ни едва сега започнаха. На другия ден излязохме на разходка в планината. Трябваше малко да се аклиматизираме, защото след два дни ни очакваше  целодневен поход.  С удоволствие установихме, че поляните около хотела са пълни не само с цветя, но и с ароматни горски ягоди.